Анализи

„Нойе Цюрхер цайтунг“: Провокацията на Северна Корея засилва стабилността, а не опасността от война!

„Нойе Цюрхер цайтунг“: Провокацията на Северна Корея засилва стабилността, а не опасността от война!

КИМ1483870214-g

Ким Чен Ун знае как малка, бедна държава може да накара да се говори за нея. Точно в деня, когато в Китай се открива срещата на върха на Брикс, която се провежда с големи пропагандни усилия; когато САЩ са заети да се справят с последиците от урагана в Тексас; когато много очи в Европа очакват единствения телевизионен дуел между Меркел и Шулц, севернокорейският владетел се изтласка на трибуната на световното внимание с детонацията на шестата атомна бомба собствено производство. Бомбеният тест беше съпроводен с пропагандни снимки на Ким до предполагаемата водородна бомба в миниатюрен формат, която трябва да се побере в бойната глава на междуконтинентална ракета. Само преди няколко дни Северна Корея демонстрира с изстрелването на ракета високо над Япония, че е постигнала голям напредък и в технологията на пренасящата бомбите техника.

Перфектно изпълнение

Изпълнението беше перфектно за целенасоченото послание, изпратено до света: Вижте, винаги можем да изпратим атомна бомба с огромна разрушителна сила на вашата територия. Южна Корея, Япония, Китай и може би дори Съединените щати биха могли да бъдат на в обсег след последните постижения. Съвършенството на севернокорейската пропаганда показва какво всъщност цели Ким. Това не е начало на ядрена война, а възпиране на Великите сили от всеки опит за елиминиране със сила на неговия досаден терористичен режим.

Всичко предполага, че Ким е постигнал тъкмо тази цел. Изпитването на бомба с очевидно много висока експлозивна сила прави военната намеса на Великите сили още по-рискована и следователно по-малко вероятна. Това циментира режима на Ким в Северна Корея. Ето защо последният тест на атомна бомба не е причина да се страхуваме от предстояща ядрена война. Ким има пълния интерес да запази идеалното за него състояние на възпирането, което постоянно се поддържа в съзнанието на световната общественост. Атомната атака срещу една от големите сили или протежето на САЩ Южна Корея, би била самоубийствена.

Съвършенството на севернокорейската пропаганда показва какво всъщност цели Ким

Същото важи и за великите сили. Китай, който би могъл да окаже най-голямо влияние върху Пхенян поради географската му близост, изглежда много ядосан от липсата на смирение, която Ким демонстрира пред големия си съсед. В началото на август Китай и Русия обединиха усилията си за засилване на санкциите на ООН срещу Северна Корея. Но Пекин също има непроменен интерес към факта, че Северна Корея трябва да остане като буферна държава, която продължава да държи далече от границите му присъствието на американски войници.

И Русия може само да се радва, когато авторитетът на световната сила на САЩ се поставя под въпрос от публично демонстрираното нахалс8тво на Ким. САЩ, независимо от цялото дрънкане на оръжия на президента Тръмп, нямат никакъв интерес да се изправят пред рисковете от разрушителна война в Източна Азия, която не на последно място ще натовари сериозно световната икономика.

В очакване на вътрешното разпадане

Времето, в което можеше да бъде спряна севернокорейската програма за ядрено оръжие, беше пропуснато преди много години. Сега сме във фазата на възпиращата пропаганда, която от гледна точка на севернокорейския владетел е най-доброто животозастраховане и ще продължи в обозримо бъдеще. Краят на тази фаза не се вижда. В дългосрочен план обаче тя би могла да доведе поради вътрешните противоречия в севернокорейския режим до неговото разпадане.

Обеднялата страна не може да си позволи високите разходи за ядрено превъоръжаване. Режимът на Ким изисква огромно лишаване от населението за целите на собственото му стабилизиране във властта. Чрез международен режим на санкции с постоянно китайско участие това вътрешно противоречие би могло да се засили и да се увеличи натискът върху Ким.

Би могло да бъде рационална възможност Ким да се противопостави на икономическите отстъпки на масата за преговори, за да стабилизира господството си вътре. Вашингтон и Пекин направиха стъпка в тази насока с налагането на нови санкции. Сега, чрез последователност, търпение и дипломатически умения трябва да продължат по този път. /Петер Рашони, в. „Нойе Цюрхер цайтунг“/ БГНЕС

loading...
0
Анализи

More in Анализи

коноbig_22

Сп. „Икономист“: Бизнесът в България да се подготви за разрастващи се протести срещу корупцията

май 20, 2019
home_UiSup0_vibL7p_j

Фигаро: Невиждано студен прием на папата от българските православни християни

май 4, 2019
php8lg3rv_800x_

„Льо Монд“: Злоупотреби с европари клатят правителството на Борисов

май 3, 2019
Julian-Assange-Time-horizontal

Джон Пилджър: Революцията да казваш истината във време на измама

април 11, 2019
90a341241bff1ae7d19528c14d86

Руско издание: На два стола – България иска и с Русия, и с НАТО, но това е невъзможно

март 8, 2019
1551250892

„Франкфуртер алгемайне цайтунг“: Планът за революция във Венецуела се провали

февруари 28, 2019