ОБЩЕСТВО

Празнуваме 132 години от Съединението на България!

Празнуваме 132 години от Съединението на България!

1504622893

Днес България отбелязва 132 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Денят е обявен за официален празник през 1998 г.

Днешните историци определят събитието като „звездният миг на България“, „успех на българската дипломация“, „мирна революция“, „нечувана дързост“. Напълно заслужено. Само седем години след подписването на Берлинския договор, който разпокъсва земите ни, от двете страни на Стара планина българите за първи път постигат мирно решение на националния си въпрос. Без да се съобразяват с интересите на Великите сили.

След Берлинския конгрес двете „Българии“ следват сходни пътища в своето развитие. Княжеството се управлява според Търновската конституция, Източна Румелия – според Органически устав. И двата документа са приети през април 1879 година.
Според устава Източна Румелия се управлява от генерал-губернатор, назначаван от турското правителство с одобрението на Великите сили. Първият петгодишен мандат е поверен на Алеко Богориди, дипломат с българо-гръцки произход, който защитава блестящо българските интереси. Важно е да се подчертае, че в годините на разделението „втората България“ изцяло запазва българския си характер – факт с решаващо значение за успеха на съединисткото дело. Според Устава Източна Румелия е многонационална област с три официални езика – български, турски и гръцки. Допълнителна поправка прокарва текст, според който официален е езикът на преобладаващото местно население. Така българският език се налага почти навсякъде.

Крайно несправедливите решение на Берлинския договор, които осуетяват създаването на силна България на Балканите, предизвикват разочарование и огромно недоволство сред разделената българска нация. Обединението се превръща в кауза, в основен национален въпрос за българите в началото на новия XX век.

Същинската подготовка за обединението между Княжеството и Източна Румелия започва още през 1880 г., когато е създаден Таен централен комитет. На учредителното събрание от страна на Княжеството присъства и Стефан Стамболов. За председателли са  избрани Константин Величков и Георги Странски.
Княжеството се заема с дипломатическата подготовка, българите в Източна Румелия – с вътрешната организация.  

През февруари 1885 г. начело на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) застава Захари Стоянов – революционер и публицист, който само година по-рано е публикувал първия том на своите „Записки по българските въстания“.
Събитията около съединението се изпълват с духа и ентусиазма на Априлското въстание.
През юли на съвещание в Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединението под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и източнорумелийски офицери – Данаил Николаев, Райчо Николов, Димитър Филов, Сава Муткуров и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.
Борбата започват панагюрци. На 2 септември цялата област е украсена заради рождения ден на султана. Ученици от Панагюрската гизназия свалят и изгарят украсата. БТЦРК призовава за незабавни действия. Въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.
Четата на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от днешния град Съединение към Пловдив.
Събитията в Пловдив на 6 септември започват в ранната утрин. Въстаниците и войската арестуват областния управител Гавраил Кръстевич – един от българите, допринесъл много за постигането на църковната ни независимост. В този ден Кръстевич възкликнал: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!” Друга негова заслуга е, че не повикал османските войски в Източна Румелия. По-късно Великобритания осуетява нахлуването на османските войски в областта, когато Княжеството е нападнато от сръбските войски – единствената Велика сила тогава, която по свои съображения подкрепя съединистката идея.
Новото правителство начело с д-р Георги Странски официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември княз Александър Батенберг признава акта. На следващия ден е посрещнат възторжено в Пловдив. С манифест първият български княз утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван княз на Северна и Южна България.

 

Създаването на по-голяма българска държава (около 97 хиляди квадратни километри), с по-многобройно население и с повече перспективи за стопанско развитие предизвиква обаче острата реакция на Сърбия. На 2 ноември крал Милан обявява война на България. Сръбско-българска война българите защитават политическото си дело със силата на своето оръжие – в битките при Сливница, Три уши, Гургулят, Комшица.  
На 5 април 1886 г. в двореца „Топхане“ в Цариград представители на Великите сили – Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба, с която се признава Съединението. Княжество България и Източна Румелия вече имат общо правителство, парламент, администрация, армия.
Делото е окончателно завършено с провъзгласяването на Независимостта през 1908 г.

ЕПИЦЕНТЪР




loading...
0
ОБЩЕСТВО

More in ОБЩЕСТВО

1504633162-clipboard01

Хладнокръвно! Потресаващи разкрития за екзекуцията на 11-годишната Никол! (СНИМКИ/ОБЗОР)

септември 5, 2017
14_sings_dealing_psychopath_behavior_pattern_sdominick-750x430

Това определено ще ви впечатли! 14 изумително дълбоки цитата от пациенти с психично разстройство!

септември 5, 2017
me-1

Танковете ли идат?

септември 5, 2017
170905140720-660x371

Протест пред НС: Не сме роби, имаме права, нашият труд не е безплатен!

септември 5, 2017
РИТОН660_5e00a6bae9a8667c906ec74e34c45a23

Катя и Здравко от „Ритон“ разобличиха в измама „бедстващи“ софиянци – ето мошениците, на които цяла България помага с пари! СНИМКА

септември 5, 2017
ГРАФИКА1504611641

„Галъп“: 70% от хората искат президентът да назначи антикорупционния орган!

септември 5, 2017