Европа

“Дойче веле”: Южен Тирол е за „свобода от Рим“ – примерът на Каталуния може да разцепи Западна Европа!

“Дойче веле”: Южен Тирол е за „свобода от Рим“ – примерът на Каталуния може да разцепи Западна Европа!

каталония1410455469000-catalonia00001

След разпадането на Съветския Съюз и Югославия, в Източна Европа се създадоха много нови държави. В Западна Европа, напротив, стабилността на националните държави изглеждаше непоколебима. В действителност жителите на някои западноевропейски региони в течение на много години се стремяха към независимост.

Каталуния е за отцепване

Никъде в Западна Европа призивът за независимост не е звучал толкова силно, както в Каталуния. По време на диктатурата на Франсиско Франко, който е управлявал Испания в периода от 1936 до 1975 г., каталунският език е бил забранен. Но в края на 70-те години на ХХ век Каталуния е получила голяма културна и политическа автономия, тя има собствен регионален парламент, който заседава в Барселона.

Това обаче днес не е достатъчно за мнозинството от 7,5 милиона каталунци. На референдума от 1 октомври те гласуваха за отделяне от Испания. Местните жители искат да видят Каталуния независима, преди всичко, по икономически причини – заради страховете, че Испания изстисква всички сокове от техния регион, който има най-високият жизнен стандарт в кралството.

Около 20% от Брутния вътрешен продукт /БВП/ на Испания се произвежда в Каталуния. И въпреки че след финансовата криза от 2008 г. испанската икономика се възстановява, броят на привържениците на отделянето на Каталуния през всичките тези години нарастваше.

Войнствените баски

Страната на баските, която винаги е била смятана за едно от основните огнища на сепаратизма в Европа, отстъпи на Каталуния палмата на първенството в борбата за независимост по редица причини. Едно време баското малцинство беше настроено далеч по-войнствено. Езикът на баските също беше забранен по време на диктатурата на Франко. А от 1961 до 2011 г. баската сепаратистка организация ЕТА, която се бореше за независимостта на региона от Испания, уби 800 души, но в крайна сметка се отказа от насилието.

Но нито терористичните актове, нито политическите преговори предизвикаха провеждането на референдум за независимост на Страната на баските. Според испанската конституция, референдум по този въпрос може да проведе само централното правителство. Но Мадрид, както и в случая с Каталуния, отхвърля този вариант, смятайки го за незаконен.

В икономически план Страната на баските е по-слаба от Каталуния, но в същото време се ползва от отстъпки – особен данъчен режим. Тя самостоятелно управлява данъците си и плаща в бюджета на Испания само малка част, за разлика от Каталуния. На баските националисти постигането на независимост днес не е приоритет. Те се стремят само към разширяването на своята автономия.

Шотландия е за членство в ЕС

Въпреки че политическият и икономически съюз между Шотландия и Англия съществува от повече от 300 години, шотландците винаги са се стремели към голяма независимост. Те имат собствен парламент, но шотландското правителство би желало пълна автономия. При това 55% от шотландците гласуваха на референдума за независимост, който се проведе през 2014 г., срещу отделянето от Великобритания.

Духът на сепаратизма се възроди след юнския референдум през 2016 г. за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Тогава 62% от жителите на Шотландия, за разлика от англичаните и уелсците, не подкрепиха Брекзит. А националистите от Шотландската национална партия се върнаха към идеята за референдум за независимостта на региона, за да запазят членството на Шотландия в ЕС и европейския вътрешен пазар.

Предвижда се новият плебисцит за независимост да се проведе през есента на 2018 г. или през зимата на 2019 г. – преди излизането на Великобритания от Евросъюза. Но допитванията до общественото мнение показват, че новият референдум може да повтори резултатите от предишния през 2014 г., когато мнозинството шотландци не подкрепиха разкола с Великобритания.

Фландрия – особеният случай

Парламентарните избори в Белгия през 2014 г. бяха спечелени от националистическата партия Нов фламандски алианс. Нейният лидер Бард де Вевер е убеден, че Белгия като държава ще изчезне „скоро“. Вевер иска чрез преговори да спечели самостоятелност и независимост за развитие северен регион Фландрия, където неговата партия има най-силните позиции.

Фламандският сепаратизъм е особен случай. Белгия се състои от Фландрия, където говорят на холандски език, френскоговоряща Валония, в която влиза и немскоговоряща общност, и Брюксел с два официални езика – холандски и френски.

Ако Фландрия се отдели, Белгия ще загуби над половината от населението си и икономическата си мощ. Под въпрос ще се окаже и статутът на Брюксел, където се намират централите на Евросъюза и НАТО. За момента дебатите за излизане на Фландрия са прекратени и разпадането на Белгия не се случи.

Процъфтяващият италиански север

Опитите за отделяне на северните части на Италия са предизвикани по чисто икономически причини. За сметка на индустриалния и банков сектор северните области Ломбардия, Пиемонт, Лигурия, Венето, Емилия-Романия имат значителен принос за БВП на Италия. Много местни жители смятат, че парите, които са спечелени от тях с много труд, се прахосват от централните и южни области.

Още през 90-те години на миналия век Северната лига се бореше за пълно отделяне на тази част на Италия, която се нарича Падания. Днес исканията на партията са по-умерени: успешните северни райони трябва сами да разполагат със 75% от своите доходи, а не да ги внасят в държавния бюджет, за да се компенсират последиците от продължителната икономическа криза в Италия.

Южен Тирол е за „свобода от Рим“

До края на Първата световна война (1914-1918) говорещият на немски Южен Тирол е бил част от Австро-Унгария, след което е станал италиански. По времето на Мусолини там са взели италианския език и култура. След Втората световна война (1939-1945) Южен Тирол е получил още по-голяма политическа и езикова автономия. Този процъфтяващ регион може да се разпорежда с по-голямата част от своите доходи, което дълго време удовлетворяваше южните тиролци. Разразилата се дългова криза в еврозоната подхрани сепаратизма.

След Гърция Италия е втората страна по размер на дълга. Нейната икономика демонстрира слаби показатели. Много жители на Южен Тирол, където икономиката е в подем, не желаят да им прехвърлят проблемите на цяла Италия. Затова в техния регион все по-често звучи призива: „Свобода от Рим“.

Корсика: „непокорният остров“

Френските власти дълго време се опитваха да изтласкат корсиканския език от обществения живот и местните училища на този средиземноморски остров и потискаха опитите на корсиканците да се отцепят. Сепаратистката организация „Фронт за национално освобождение на Корсика“ с оръжие в ръка много години се опитваше да извоюва автономията на региона от Франция и особен статут. За целта извършваше диверсии против представителите на държавата или нападаше курортните вили на французите.

Предложенията на френското правителство при премиера Лионел Жоспен през 2000 г. по въпросите на автономията на Корсика бяха посрещнати на нож от консервативната опозиция, която се страхуваше, че и други френски области – Бретан, Елзас и Прованс – също могат да поискат по-голяма независимост, което ще заплаши единството на Франция. Едва през 2014 г. сепаратистите от ФНОК се отказаха от въоръжената борба. Но вероятността от нови конфликти не е изключена.

Богатата Бавария: живот отделно от Германия?

Баварците най-малко от всички останали сериозно са се замисляли за създаването на собствена държава. В края на краищата тази федерална провинция официално се нарича Република Бавария. Тя е най-голямата и най-благополучната област на Федералната република. Тук живеят почти 13 милиона души – повече, отколкото в Швеция или Португалия.

Но стремежът към отцепване се появява и у баварците, смятащи, че за тяхна сметка се компенсират икономическата слабост на бедните региони. Бавария иска да плаща по-малко в общата хазна. За това активно се бори журналистът и член на ХСС Вилфрид Шарнагъл. През 2012 беше издадена книга с наименованието „Бавария може да се справи и сама“, където Шарнагъл се обявяваше за излизане от ФРГ. Но подобни сепаратистки настроения не намират масов отклик в населението.

Кристоф Хаселбах, Дойче Веле




loading...
0
Европа

More in Европа

мигранти ББС1464938953-0000212508-article3

“Дойче веле” сензационно: Полша и Унгария се наложиха – ЕС може да се откаже от квотите за разселване на мигрантите! СХЕМИ/ГРАФИКИ

декември 2, 2017
1512105884-95d64903c8218fb8412b01ff1afd1407

ЕС ще забранява шкембе чорбата, ракията и дюнерите – били вредни!

декември 2, 2017
Grecheskaya-cerkov-na-Krite (1)

Православна Гърция каза НЕ на гей браковете!

декември 1, 2017
epa06357641 A view of the hemicycle ahead of a plenary session at the European Parliament in Brussels, Belgium, 29 November 2017.  EPA/STEPHANIE LECOCQ

Европарламентът призова ЕС да наложи оръжейно ембарго на Саудитска Арабия!

ноември 30, 2017
КАТУН24177135_2035770783334494_8340406100887077746_n

Pew Research Center: Мюсюлманите може да стигнат до 14% от населението на Европа до 2050 г.!

ноември 30, 2017
БРЮКСЕЛ768x432

Брюксел: Не е изпълнено нито едно от 17 условия към България, мониторингът над страната продължава!

ноември 15, 2017