Коментари

Кой ще поеме отговорността за пропуснатите възможности!

Кой ще поеме отговорността за пропуснатите възможности!

белене768x432

 

В интервю пред “24 часа” от 25 ноември т.г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви следното по два важни за българската икономика енергийни проекта:
По АЕЦ “Белене”: “Не искам да съм министър на енергетиката, който ще се подпише под решението да не се прави нищо с оборудването и с лека ръка да бъдат отписани вече похарчените 3 млрд. лв.”  По-нататък тя поясни, че от анализа на БАН, направен при сравнение с държавната атомна централа с руски реактори в Унгария, се виждало, че при всички варианти на финансиране проектът е жизнеспособен. Притежавали сме най-скъпото в проекта – площадка с изградена инфраструктура, оборудване, сертификация, лицензи.

Да припомним сагата с този проект

Площадката “Белене” е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ у нас още в далечната 1981 г. Проектът е временно замразен през 1990 г., но рестартиран от кабинета “Сакскобургготски” на 29 април 2004 г., а през 2005 г. е открита процедура на договаряне за избор на изпълнител на строежа на АЕЦ “Белене”. Кандидати са “Атомстройекспорт” и чешката “Шкода Алианс”. На 30 октомври 2006 г. комисия класира на първо място “Атомстройекспорт”, предложил базисна цена от 3,9 млрд. евро за изграждането на два блока с мощност 1000 MW по проект А92 от трето поколение. Цената е изгодна, при това не се изискват държавни гаранции, каквато е световната практика.
На 27 юли 2009 г. на власт идва правителството на ГЕРБ. Особено ентусиазиран по отношение на проекта е премиерът Бойко Борисов. През май 2010 г. той заявява, че “АЕЦ “Белене” може да се превърне в един от най-значимите и големи проекти както на Балканите, така и в Европа”, а през октомври същата година, че “строителството на АЕЦ “Белене” e изключително важно за България”.
Още същата година той иска лично от президента на Руската федерация Владимир Путин твърда цена и такава му е дадена – 4 млрд. евро плюс максимално възможна ескалация от 2,3 млрд. евро, или общо 6,3 млрд. евро. При тази цена според руските изчисления централата ще се изплати за 20 години. Срещу противниците на проекта – главно политици от десницата, които го атакуват, че проектът щял да ни направи зависими от Русия, Борисов отговаря:: “Каква зависимост, когато имаш евтин ток и икономиката ти работи?”. Премиерът дава за пример V и VI блок в АЕЦ “Козлодуй”, които са руски: “Имат ли влияние? Нямат. Харчим си тока – най-евтин в Европа, и ни е хубаво, и продаваме, и печелим пари”.
И изведнъж през март 2012 г. българският премиер се извърта на 180 градуса, като заявява: “Белене” няма да се строи. В “Белене” има един гьол, една дупка”.
Обяснението за този изумителен обрат в позицията на българския премиер е изключителният натиск от страна на САЩ да изместят Русия от българския ядрен пазар, а българският премиер очевидно е податлив на натиск. Американският посланик Джеймс Уорлик заявява, имайки предвид “Уестингхауз”, че е по-изгодно за България да построи нови VII и VIII реактори на “Козлодуй”, отколкото да строи “Белене”. На 1 март 2011 г. на среща с Бойко Борисов в България помощник държавният секретар на САЩ Филип Гордън развива тезата за необходимостта България да диверсифицира енергийните източници. А на 5 февруари 2012 г. на четиричасово посещение в София долита държавният секретар Хилъри Клинтън, която поставя пред Борисов въпроса за необходимостта от “енергийна независимост” на България.

 

Резултатът от масирания натиск

 

не закъснява: на  16 март 2012 г. Борисов съобщава, че е разпоредил спиране на строителството, а ден по късно пред ТВ7 заявява, че “шансовете Русия да се превърне в енергиен партньор на България чрез АЕЦ “Белене” са “нулеви” и че “по време на моето управление аз българо-руска централа в “Белене” няма да правя”.  В края на март пред БНТ той казва, че лично е разпоредил спиране на строителството и е поискал готовият реактор да бъде изпратен в АЕЦ “Козлодуй” – едно екзотично предложение, въпреки че самият той преди време, в интервю пред бТВ на 19 март 2011 г. дали пък да не платим на руската страна готовия един реактор и да го монтираме на АЕЦ “Козлодуй”, реагира остро: “Това да не е едно бидонче – да го вземеш и да го занесеш на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.
Пет години по-късно АЕЦ “Белене”, която вече би могла да произвежда евтин ток, не е построена благодарение на неблагоразумно решение на българските управляващи, взето под външен натиск и огромен ущърб за българската икономика.
На премиера Борисов никак не му харесва да бъде обвинен, че е взел решение за затварянето на АЕЦ “Белене” по чисто политически причини и под външен натиск. На 14 юли 2016 г. в интервю по бТВ намира друго оправдание: “Ние, като дойдохме през 2009 г., трябваше все едно наново да се договаря всичко. И когато станаха ясни какви пари ще струва това, ние ги нямахме в бюджета”. Само че истината е съвсем друга: проектът е можело да бъде финансово осигурен, което се вижда от заявлението пред ИТАР-ТАСС на 28 януари 2013 г. от директора на департамента за комуникации на “Росатом” Сергей Новиков, който казва:

“През 2010 г. на преговорите в София едно от условията на българския премиер беше да не се правят разходи от държавния бюджет за проекта “Белене”. През ноември същата година в Москва ние предложихме да построим атомната централа за сметка на собствен финансов ресурс. Българската страна в зависимост от пакета, който ще запази (51%), трябваше да покрие съответния дял от разходите за сметка на приходите от продажбата на произведената от централата електроенергия с приблизителен срок на изплащане около 19 години. По този начин нито един лев от държавния бюджет нямаше да се похарчи”.

По “Южен поток”:
Теменужка Петкова признава, че без руски газ газовият хъб “Балкан” няма как да стане, и пояснява: “Ако “Турски поток” стане факт, а той ще стане, това означава, че транзитът през България ще спре и газовата инфраструктура, в която са вложени 4 млрд. лв., ще остане неизползвана. Това ще ни лиши от 110 млн. дол. годишни приходи от транзитни такси и от стратегическото ни място”. Г-жа Петкова пропуска да добави още, че България се лишава и от възможността да си осигури газ на изгодна цена по линия на ликвидирания “Южен поток” и че може да се наложи да внасяме газ от Турция, по линия на “Турски поток”.
Да припомним сагата с “Южен поток”. На 15 май 2009 г. в Сочи газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват споразумение за изграждането на тръбопровода “Южен поток”, по-късно се присъединяват Словения, Хърватия и Австрия. На 13 ноември 2010 г. по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София е учредено съвместното дружество за “Южен поток” с акционери БЕХ и “Газпром” с по 50% от капитала.
По това време още няма геополитически конфликт между САЩ и Русия по отношение на Украйна, в който по-късно е въвлечен и ЕС, и Русия, и страните, подписали договора за “Южен поток”, нямат проблеми по отношение на Третия енергиен пакет дори по простата причина, че пакетът не може да налага промени на между правителствени договори, сключени преди неговото приемане. Никой не критикува страната ни във връзка със сключването на договора за изграждане на “Южен поток” и даже през 2009 г. ангажиментът за проекта беше потвърден от Бойко Борисов, който през 2013 г. получи от “Газпром” намаление на цената на руския газ с близо 20%.

 

“Когато аз бях министър, позиция на ЕК за “Южен поток” нямаше”, заяви през декември 2013 г. бившият енергиен министър от правителството на ГЕРБ Делян Добрев. Всичко е наред по отношение на осъществяването на проекта, тръбите са доставени, цялото трасе на територията е сертифицирано – разполага с подробни устройствени планове, оценки на въздействието върху околната среда, сервитутите, по които то минава, са платени, остава да се започне строежът.

 

Но идва украинската криза

 

и нещата се обръщат с главата надолу. САЩ не желаят Русия да заобиколи Украйна, която влезе в спор с Русия през 2009 г., в резултат на който беше намален дебитът по газопровода, минаващ през нейна територия. За да не се подмине Украйна, “Южен поток”, замислен като алтернатива на украинския газопровод, трябваше да бъде спрян, и най-ефективният начин да стане това бе, като се притисне най-податливият на натиск, а и най-важен участник в проекта – България.

Натискът бе огромен и ефективен, проектът започва да буксува и накрая спря. Но кой го спря?

За спирането на “Южен поток” Бойко Борисов обича да обвинява бившия премиер Орешарски. И действително, на 10 юни 2014 г. пред телевизионните камери и в присъствието на американските сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън премиерът Орешарски заби пирон в ковчега на “Южен поток”, като разпореди спирането на работата по него. Но в интерес на истината това не означаваше, че той е спрял “Южен поток”.

“Разпоредил съм да спрат действията по изграждането на тръбопровода “Южен поток”, докато текат консултациите с Европейската комисия”,  каза той, което означаваше на прост език, че е замразил временно проекта. Но след като ГЕРБ наново дойде на власт на 7 ноември 2014 г. и Бойко Борисов пак стана премиер, той не отмени размразяването на проекта.

На 1 декември 2014 г. руският президент Путин заяви, че при настоящите условия Русия няма да реализира “Южен поток”. “Като се има предвид, че сега е нужно да се строи в Черно море, ние не можем да започнем строителството, докато не получим разрешение от България. Не можем да стигнем до българския бряг и да спрем, това е просто нелепо”-  каза не без основание той. През януари 2015 г. шефът на “Газпром” Алексей Милер обяви, че проектът ще бъде заменен от т.нар. “Турски поток”.  Обяснение защо правителството му не е размразило “Южен поток” Бойко Борисов даде в интервю пред ТАСС на 9 юли 2015 г., в което каза, че проектът не бил доизчистен от геополитически измерения, и че било нужно “спазване на Минските споразумения за мир в Украйна”.
И така недалновидната, подчинена на чужди интереси политика на българските управляващи в най-важната област на икономиката – осигуряването на енергоносители и развитие на ядрена енергетика, е на път да донесе много милиардни загуби за страната ни. И възниква въпросът кой трябва да поеме отговорност за тези загуби и за пропуснатите възможности да бъдат осъществени проектите за АЕЦ “Белене” и “Южен поток”.
Може би най-правилен отговор на този въпрос даде бившият вицепремиер Румяна Бъчварова, която на 18 януари 2015 г. заяви пред БНР: “Нека да не забравяме, че Борисов е премиер, който спря три големи енергийни проекта с участието на Русия – на газопровод, нефтопровод и ядрен проект. В световно отношение това е изключително важно решение”.

Антон Гицов, Дума

loading...
0
Коментари

More in Коментари

германска журналистка0000360731-article2

Германска журналистка за “Тагесцайтунг”: Да, България е задникът на Европа!

ноември 30, 2017
ГОШО22195916_115240419229831_7256693733137467422_n

ГЕРБ КАТО ПАЦИЕНТИ НА ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ!

ноември 15, 2017
IMG_4323

Велислава Дърева: Дебили, сър… Изчадието, наречено неонацизъм!

ноември 13, 2017
so2

Спомени от соца: Нямаше гладни и безработни, никой не ровеше в кофите! Завърших две висши безплатно, изучих умни и възпитани деца!

ноември 12, 2017
vasilev

Русия била искала България да плати за Освобождението. Само политическите дебили биха повярвали на това!

ноември 12, 2017
bt

Промени ли нещо Голямата промяна за 28 години?

ноември 10, 2017