Политика

Очаквано! Президентът наложи вето на лобизма и кражбата „Домусчиев“ за 58 млн. лв.

Очаквано! Президентът наложи вето на лобизма и кражбата „Домусчиев“ за 58 млн. лв.

 

РАДЕВ100450_660_370

 

 

 

 

Президентът Румен Радев наложи вето на последните поправки в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, които според вицепремиера Валери Симеонов обслужват интересите на бизнесмена Кирил Домусчиев. Законовите промени предизвикаха невиждан скандал в коалицията „Обединени патриоти“ и взаимни обвинения в лобизъм между коалиционните партньори Валери Симеонов, Волен Сидеров и Красимир Каракачанов.

 

 

 

 

Странно е, че позиция по казуса няма обявилата се за непримирима опозиция Българска социалистическа партия.

 

 

 

 

 

 

„Същите не обслужват интересите на държавата и българските граждани. Нещо повече, те водят до съществени вреди и бяха посрещнати с основателно възмущение от обществото“, посочи на свой ред Румен Радев.

 

 

 

 

 

 

По думите му тези действия на Народното събрание са в разрез с очакванията на българските граждани за утвърждаване на законността и справедливостта.

 

 

 

 

 

 

„…Очаквам при повторно разглеждане законодателите да подходят към него с чувство за отговорност към държавата и своите избиратели“, обяви президентът.

 

 

 

 

 

 

В мотивите към решението, държавният глава отбелязва, че „разпоредбите не само не защитават обществения интерес, но и съществено го увреждат“.

 

 

 

 

Публикуваме пълния текст с възраженията на президента:

 

 

 

 

 

Уважаеми народни представители,

 

 

 

 

 

Споделям основната цел, с която бяха внесени първоначално допълненията в Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) – да се положат законовите основи за създаване на електронна платформа, чрез която да се извършва продажбата на определено държавно имущество и имущество, което е собственост на държавни търговски дружества. Тези правила имат потенциал да гарантират прозрачност и да дадат възможност за постигане на по-висока продажна цена, което е в съответствие с целите по чл. 2, ал. 1 от ЗПСК. Споделям и облекчаването на изискванията за обезпечаване на задължения на търговци и производители на електрическа енергия към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

 

 

 

 

 

Приватизационният процес основателно е във фокуса на общественото внимание, защото при разпореждането с държавно и общинско имущество на първо място трябва да бъде гарантиран публичният интерес. Този интерес има не само икономически, а и социални измерения с оглед изискването средствата от приватизация, сред които и неустойките, да се използват за държавната пенсионна система (чл. 8, ал. 8, т. 2 от ЗПСК) и за общинските бюджети (чл. 10, ал. 3 от ЗПСК). Ето защо не мога да се съглася с разпоредбите на § 3 и 4, тъй като с тях общественият интерес не само няма да бъде защитен, а ще бъде съществено увреден.

 

 

 

 

 

 

С § 3 е създаден чл. 32г, според който специфични задължения, пряко свързани с осъществявания от приватизираното дружество предмет на дейност, не могат да бъдат вменени на купувача за повече от 5 години. Това правило няма да се прилага по отношение на задълженията за запазване на седалището, предмета на дейност, за инвестиции и трудова заетост.

code Copy and paste this code on your site.

 

 

 

 

 

 

 

Конкретният времеви обхват на задълженията по всеки приватизационен договор трябва да се определя според обекта на приватизацията и осъществяваната дейност, а не да се подчинява на формални законови ограничения, които създават преимущество на купувачите за сметка на обществения интерес. При липса на яснота какви са тези специфични задължения, границите на преценката за кои задължения да се прилага 5-годишният срок са широки. Следва да се има предвид, че когато няма обективни критерии, които да очертаят пределите на тази преценка, корупционният риск се увеличава.

 

 

 

 

 

 

 

По силата на § 4 от приетия закон „разпоредбата на чл. 32б, ал. 1 – чл. 32г се прилага и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на този закон няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни задължения“. По този начин ще могат да бъдат преразглеждани договори, сключени при действието на правила, които не са позволявали тяхната промяна. Освен това, за такива договори ще се прилага и новото правило на § 3, което ограничава по закон срока на т.нар. специфични задължения за не повече от 5 години.

 

 

 

 

 

 

Приетата уредба се отклонява от основната същност на чл. 32, ал. 5 от ЗПСК, която ограничава възможността да се правят промени в сключени вече приватизационни договори. Така се гарантира общественият интерес в неговите икономически и социални измерения, който налага с договорите да се поемат действително изпълними задължения. Именно затова приватизационните договори трябва по принцип да се изпълняват във вида, в който са сключени.

 

 

 

 

 

 

Прилагането на ограничението за 5-годишен срок на специфичните задължения и спрямо действащите приватизационни договори ще има за последица освобождаване на купувачите от такива задължения, за изпълнението на които в договорите е предвиден по-дълъг срок. По този начин се изключва възможността да се търсят неустойки за тяхното неизпълнение за периода над 5 години. Няма оценка как § 4 ще засегне очакваните постъпления от неустойки в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и в общинските бюджети.

 

 

 

 

 

 

Считам, че приетият § 4 се отклонява от мотивите за неговото внасяне, според които той ще се прилага „само за коректни приватизатори, а не за всички“. Изискването за приложението на § 4, обаче, не е купувачът да е изпълнил всички свои задължения до момента, а „да няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни задължения“. Както е известно, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. При това положение § 4 ще се прилага за купувачи, които не са изпълнили своите задължения, но са платили неустойките за тях. Нещо повече, плащането на тези неустойки се изисква само за първите 5 години от договора. Така ще се облагодетелстват и неизправни купувачи, които имат непогасени плащания за неустойки за период след тези 5 години.

 

 

 

 

 

 

Няма никаква обществена необходимост да бъдат преуредени вече сключени приватизационни договори. Уредбата по § 3 и 4 излиза извън границите, очертани от целите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и от принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти.

 

 

 

 

 

 

Уважаеми народни представители,

 

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 3 и 4 от Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет на 18 юли 2018 г.

 

 

Епицентър

0
Политика

More in Политика

52281307_371371366928207_7120120466034917376_n

ГЕРБ се страхуват, че Радев ще назначава членовете на ЦИК

февруари 7, 2019
big_IMG_9146

Кметът Портних: 113 милиона за 3 км булевард във Варна са изхарчени, трябват още

февруари 7, 2019
румен-радев-1

Генералите купували транспортни самолети, за да бягат при война?! Това е оскърбление!

февруари 7, 2019
соколова05-27-678x381

Слънцето ще ни топли, дори да е от банани, разкриха от ГЕРБ… (ВИДЕО)

февруари 7, 2019
шегаbig_29_1

Радев нарече думи на Борисов „несполучлива шега“ и припомни как неведнъж политиците са проваляли България

февруари 7, 2019
epa06367016 Bulgarian President Rumen Radev speaks to the media following his meeting with French President Emmanuel Macron (not pictured) at the Elysee Palace in Paris, France, 04 December 2017. Rumen Radev is on a State visit to France from 04 to 06 December 2017.  EPA/YOAN VALAT

Радев отвърна на удара: Правителството няма позиция за Венецуела, крие се зад колективната безотговорност

февруари 7, 2019