Коментари

Безочието и наглостта на банките в България – понякога толкова ме стъписва, че чак ме забавлява…

Безочието и наглостта на банките в България – понякога толкова ме стъписва, че чак ме забавлява…

 

43603044_10218085880444238_8213913688453677056_o

 

 

Пощенска банка. Днес.

Аз: – Добър ден! Имам открита левова сметка при вас, с издадена дебитна карта. Искам да я закрия, понеже рядко я използвам, а иначе всеки месец ми се удържа такса за обслужване…
Тя: – Добре, господине. Ако обичате дайте си дебитната карта. Аз сега ще я унищожа пред Вас, а за закриване на сметката ще дойдете след 31 дена.
Аз: – Прощавайте, не съм сигурен, че Ви разбирам: значи сега ще ми унищожите картата, а аз трябва да дойда след един месец за да ми закриете сметката?!
Тя: – Точно така! (усмихва се леко снизходително, но в погледа ѝ проблясва гордост от това, че съм я разбрал…)
Аз: – И защо е нужно това? Не може ли днес, сега, да унищожим картата и да закрием и сметката?
Тя: – Не може господине, такава е процедурата.
Аз: (въздъхвам с досада) – Е, добре. Щом такава е процедурата… Ето Ви картата ми…
Тя: – Благодаря! И личната карта, ако обичате.
Аз: – Заповядайте. Но нея нали няма да я унищожавате?
Тя: (подсмихва се с ирония и презрение) – Не…
Аз: – А-аа… Прощавайте, госпожице… А от банката ще ме потърсите ли след 31 дена? Това е цял месец, много е вероятно да забравя…
Тя: (гледа ме един безкраен съжалителен момент) – Не.
Аз: – Добре, ами… Как ще стане тогава? Ако забравя и не дойда? Без мен ли ще ми закриете сметката?
Тя: – Не, разбира се. Няма да я закрием.
Аз: – Но тогава, защо ще ми унищожавате банковата карта сега?
Тя: (с явна досада) – Защото искате да Ви закрием сметката. Такава е процедурата, господине!
Аз: – Е, щом такава е процедурата…
Тя: (….след дълго и съсредоточено чаткане по клавиатурата и взиране в монитора) – Не можем да Ви закрием сметката, господине. Тя е замразена…
Аз: – ????… Не Ви разбрах. Как така „замразена“?…
Тя: – Ами, ето сметката Ви е замразена (обръща монитора към мен, и там с червени букви пише „сметката е замразена“)…
Аз: – Имате някаква грешка, сметката ми не може да е замразена.
Тя: – Може, може… Ето, тук при мен излиза, че е замразена.
Аз: – И какво значи това?
Тя: – Означава, че не може да оперирате със сметката си.
Аз: – Но, уважаема госпожице… АЗ ОПЕРИРАМ СЪС СМЕТКАТА СИ. За последните няколко месеца съм превеждал пари по тази сметка поне 5-6 пъти, разплащал съм се от нея по интернет, пазарувал съм с картата в магазини с ПОС терминал, даже теглих наскоро от уличен банкомат…
Тя: – Това не е възможно. Сметката Ви е замразена!
Аз: – Е, как да не е възможно!? Защо ми е да Ви лъжа?!? Аз не съм дошъл да закривам сметката си, защото е замразена (това го разбирам сега), а защото смятам, че 5лв. на месец за обслужване на картата е прекалено висока такса за карта, която ползвам рядко…
Тя: – Не знам. Аз Ви казвам, че сметката Ви е замразена!
Аз: – Добре, това го разбрах. А, между впрочем, защо е замразена, пише ли там?
Тя: – Защото в продължение на повече от една календарна година, не сте влизал в банката.
Аз: – ………………??? …….. защо ми е да влизам в банката?
Тя: – Как защо? Защото имате сметка в тази банка и трябва да я захранвате и да теглите от нея.
Аз: – Ами нали точно това Ви казвам, че правя! Не разбирам, обаче, защо ми е да влизам в банката – нали има интернет банкиране…
Тя: – Такава е процедурата, господине. Трябва да влезете в банката…
Аз: – ……………. (гледам тъпо)
Тя: – ……………. (гледа умно)
Аз: – Тогава защо сте пуснали приложение за интернет банкиране?
Тя: – Не съм пускала, господине.
Аз: – Нямах предвид Вас персонално, имах предвид банката.
Тя: – Не зная, господине, аз не съм банката.
Аз: – Е, как да не сте банката, вие сте служител на банката, следователно сте част от банката…
Тя: – … Господине, какво ще правим със сметката Ви?
Аз: – Какво ще правим със сметката ми?! Нали Ви казах, че съм дошъл да я закрия, но Вие ми отговаряте, че не мога, понеже била замразена, понеже не съм благоволил да ви посетя на гише в продължение на година!?! Аз трябва да Ви питам какво правим със сметката ми, но вече не съм сигурен, че трябва Вас да питам, понеже току-що ми казахте, че не сте част от банката…
Тя: – Аз не съм банката, господине, аз само работя тук.
Аз: – (примирено) Добре… Какво да правя със сметката си?
Тя: – Ако искате да я закриете, трябва да я размразим.
Аз: – Добре. Размразете я.
Тя: – За да размразим сметката, трябва да направите транзакция – да изтеглите или да внесете пари по нея.
Аз: – Ами, госпожице, нали това се опитвам да Ви обясня, че съм теглил пари от картата (ерго – сметката) преди няма и седмица.
Тя: – Няма как (усмихва се доволно!), сметката Ви е замразена!
Аз: – (спокойно… омммм…) Предполагам, че там в компютъра Ви има история на транзакциите ми по сметката, защо не проверите, а не да мислите, че Ви приказвам глупости…
Тя: – Не мога. Сметката Ви е замразена.
Аз: – Абе…! А как аз, по дяволите, мога да го видя това в приложението на смартфона си, а Вие не можете (посягам да извадя телефона си от раницата)… сега ще Ви покажа…
Тя: – Господине! Ако обичате дръжте се по-спокойно и не повишавайте тон в банката! Не искам да гледам телефона Ви!
(с периферното си зрение забелязвам как чичката от охраната се прокрадва някъде зад гърба ми и погледите на всички клиенти в клона, вперени в мен… Спокойно… Омммм….)
Аз: – Да Ви питам тогава… Защо досега всеки месец ми удържате по 5 лв. от сметката за обслужване, след като сметката ми е замразена?
Тя: – Не ги удържам аз, господине, удържа Ви ги банката…
Аз: – Добре. Защо БАНКАТА ми удържа по 5 лв. такса за обслужване, след като сметката ми е замразена?
Тя: – Защото сте правили транзакции и дължите такса за обслужване…
Аз: – (поемам бавно въздух) Госпожице, имам чувството, че се намирам в кафкианска реалност… Добре, вижте… Ще го направим както казвате… Ще изтегля сумата, която ми е останала в картата… Мисля, че са 3 лв…
Тя: – Ето, попълнете тази касова бележка. (дава ми бланка за теглене, аз започвам да попълвам…)
Аз: – И трите имена ли? ….
Тя: – Да. Между другото има такса, дължима при теглене…
Аз: – А! (спирам да пиша) И колко е тази такса?
Тя: – Момент, сега ще Ви кажа…
(става и отива при една от касите. Говори около половин минута с касиерката. Връща се.)
Тя: – 3 лв е таксата.
Аз: – ….. Значи… За да изпълня процедурата за размразяване на сметката, аз трябва да си изтегля от картата 3-те лв, за което ще трябва да платя такса от 3 лв?! И какво да пиша тогава на касовата бележка – 0лв?
Тя: – Толкова е таксата, господине. Между другото имате в сметката си 8 лв и стотинки…
Аз: – Ха! Как съм ги пропуснал… Значи, да видя дали съм разбрал правилно… За да размразя сметката си (за да можем да я закрием) аз сега трябва да изтегля, да кажем 3лв, за което ще ми удържите 3 лв такса, т.е няма да изтегля нищо…
Тя: – Не. Ще изтеглите 3лв и ще платите 3 лв. такса.
Аз: – И ще ми останат 5 лв по сметката… А след като ще я закрием след един месец, БАНКАТА за този един месец ще си удържи ли такса за обслужване в размер на 5 лв?
Тя: – Да, разбира се.
Аз: – Госпожице, (скъсвам полупопълнента касова бележка) я си ми върнете картата, ако обичате. И личната също. Нищо няма да закривам. Ще има да взимате от мен. Ще имате да си търсите едни пари за обслужването…
Тя: – Аз нищо няма да търся, господине. Бан…
Аз: – Да, да, разбрах. БАНКАТА. Вие сте медиатор и нямате нищо общо. Приятен ден!

Ако си мислите, че това е фейлетон, който съм измислил за вас за да ви разведря деня… ами открийте си сметка в Пощенска банка, и след година се опитайте да я закриете. Най-добре в клона на банката в Овча купел 1… Аз пък, след като излязох от клона, се шмугнах веднага в отсрещния магазин „Фантастико“. Дълго, прилежно и стриктно избирах продукти на обща стойност 8,37 лв (толкова се оказа, че са ми останали по сметка). След което ги платих на касата с картата, от ЗАМРАЗЕНАТА ми банкова сметка. И я нулирах!…

 

Между другото… въпреки, че три пъти ги сметнах с калкулатора, по посочените върху магазинните етикети цени (за да излязат точно 8 лв и 37 ст!), на касата излязоха с 5 ст. повече. Доплатих ги КЕШ… Толкова и за коректността в магазините….

Безочието и наглостта на банките в България, понякога толкова ме стъписва, че чак ме забавлява…

Милен Зафиров, Фейсбук

Имаш нужда от пари? Натисни тук и получи веднага !
...
loading...
0
Коментари

More in Коментари

655-402-petyr-haralampiev

Петър Харалампиев на летището във Виена: Защото му даваш пари! Не му давай, бе!

ноември 1, 2018
trump-tervel

Послание до Доналд Тръмп взриви мрежата: Преди 1300 години България спаси Европа от ислямизация!

ноември 1, 2018
768x432-1

Ти да видиш! Бойко Борисов пробва да излъже Путин?!

ноември 1, 2018
пенсионериоmar_gor_900

Пенсионерите поставиха МВР на колене

ноември 1, 2018
цецка-цачева

Цецке, а ти кога ще подадеш оставка, че накрая избягалите затворници ще те изнесат на ръце?

ноември 1, 2018
12369197_551462601673161_3056485158012774274_n

В България няма бизнесмени, а робовладелци. Важното е робите да работят за 600 лева по 10 часа на ден

октомври 31, 2018